Твоя съм, чуваш ли, толкова твоя!
Всяка частица на теб подарих.
Как ме превърна ти в птичка спокойна?
(Сякаш гласът ми е призрачно тих.)
Виж ме сега! В черен дъжд – балерина.
В малка кутийка без дъх се въртя.
Явно такава ме искаш – в картина.
Там да съм волна, насън да летя.
Знаеш ли, грее дъга в небосвода?
Няма да бъда безгласно момиче.
Моята светла звезда ще ме води.
С нови криле е душата ми птича.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
