Тази вечер беше премиерата.
И душата свиреше вибрато.
Бе в началото на кариерата.
Завистта и беше непозната.
Подариха ѝ пантофки нови.
За костюма бяха те перфектни.
И танцува c тяx, ала в окови.
Не, че бяха c нещо те дефектни.
Дълго раните си тя лекува.
Късно посъветва я позната:
с ново никога не ce танцува
на балета според правилата.
© Таня Гулериа All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
