Банална любовна
тя се роди през лятото
от случайна покана
от бурно разочарование
от незнание
може би
от надежда
майката
тя винаги е известна
аз
бащата
в конкретния случай
ти
двама напълно непознати
на възраст
с положение
сами
за себе си отричам да съм самотна
откъде се взеха
тогава илюзиите ни
че ще го бъде
че ще я има
и след
първоначалното държане за ръце
казах ли ти
да не го правим
пред хората
след разходки
с китара на гръб
из нощна София
след страстните целувки
тъй добре тренирани с други
след ремонта
вилата
плановете
за съвместност
деца
къща
любов
щастие
логично
банално
предвидимо
мехурът се спуква
мекониум
мъртвораждане
сепсис
а не сме млади
нали
затова те замолвам
за в бъдеще
за следващото зачеване
зад следващия завой на живота
в следващото ти утре
не започвай
с големите обещания
не казвай
утре аз и ти двамата
като се събудим
като дойде есента
като замина за Щатите
и като се върна
заедно
до края на живота ни
единствено
завинаги
дори и в другото измерение
защото
ще последва
онова
дълго мълчание
и безплодни звънения
по джиесемите
и криеницата
и сухата
като влагалище в менопауза
бележка
опитах се
но няма да мога
да те обичам
© Павлина Гатева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силно и хваща за гърлото!
-
-
Много силен стих, ПГ.
-
Или пък ще мога...? Липсва ми нотка на надежда. Иначе, силно, горчиво, а минорно е твърде слаба дума за да изрази звученето на текста ти. Пролет е, време е да събудиш живота в себе си. Напоследък пишеш доста депресивно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
