Баща

И времето плаче место не намира,

когато бащата безхлебен прибира,

поредна надежда издигнала замък,

срина със грохот камък по камък.

Главата пръска сълзи напират,

мислите блъскат у в ужас умират,

с какво ще зарадва в къщи децата,

животът с брадва подряза крилцата.

Зъбите стиснал юмруците свил,

носа си увиснал бащата е скрил,

място за слабост не му се полага,

радост- нерадост не може да бяга.