Баща и Син
БАЩА И СИН
В памет на моя баща Петър Станков
... посочи ми тревите, в които ще легна при теб,
може би ще ти дойда на гости през идната пролет,
твоят бащински поглед понякога беше свиреп –
из минутите, дето криле съм разпервал за полет,
аз не зная защо с мене беше гневлив и суров,
вероятно защото съм бил покрай теб непослушен,
и живях – незакрилян от твоята мъчна любов –
ти на своята пазва, мили тате, веднъж не ме сгуши,
остани си – далечен, и неясен за мен силует,
просто вълк единак, превалил и последния хребет,
с тази странна любов точно ти ме направи поет,
и стори ми место? – да си легна в тревите до тебе.
© Валери Станков All rights reserved.
