Баща си, Боже. Имаш син...
Знам, въ́лче време е, безбожно
и лек молитвите не са,
но вярвам сляпо, че възможно
е и се случват чудеса.
Поглеждам старата икона,
молитви никакви не знам,
но вярата не е в канона,
в поповете и в тухлен храм.
За себе си не искам, Боже!
Каквото трябва си ми дал.
Целувка – стигма, хляб и ложе,
душа от думи, път сред кал.
Ти знаеш, че не натежава,
по мярка кръст си ми сковал.
Парите, славата са плява.
Прати ми, Боже ангел бял!
Да осветли с надежда мрака.
Да бъде, Боже, и амин!
За майката, която чака.
Баща си, Боже. Имаш син...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
