БАСНЯ
„ Тогава хрумна ми идея
да почна аз да блея.
И исках аз да кажа нещо,
но да го кажа умно, вещо.” –
Така овцата вдигна глас висок,
дано я чуе и самият Бог.
Ала единствен от гората
вълкът я дръпна за краката
и изрази той свойто възхищение
с кулинарно вдъхновение.
За жалост даже умна мисъл
не би могла вълкът да слиса.
© Мария Чомакова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво,Миме!