Куп листа, като думи забравени много отдавна,
а по тях избеляват последните шарки от лято.
Замирисва на дим от лулата на есенен старец,
уловила във мрежа, на пладнето топлото злато.
Бавно време. И пътят от него нататък е бавен -
изтънява до щрих сред пожара от багри. И спира.
А пък селото, свито под немия ръб на камбаната,
е забравило и да живее, и да умира.
© Христина Мачикян All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
