***
Ще ме вземеш ли, хайде -
пресолена от сълзи,
прегоряла от стари любови,
със залепнали стари целувки
по устните?
Ще ме искаш ли още,
ако знаеш как кърпя истини,
прогорени от погледи чужди?
Ще поискаш ли ласка от мене -
вкаменелост на стари надежди?
Ще обичаш ли в мене останките
от младежките пориви нежни?
Не- ритмично живея и пиша,
не- типично обичам и чакам,
не- логично понякога плача,
не- прилично се смея - понякога.
И се сърдя така - без причина,
без причина понякога пея.
И ми трябва мъчителна болка,
за да знам, че все още живея.
Ще ме вземеш ли, хайде...
Не, няма.
Аз сама ти затворих вратата.
Чак тогава разбрах, че съм чакала
точно теб,
но на грешната пряка.
© Валентина Драгнева All rights reserved.
