Aug 9, 2009, 6:58 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 14

                                          



 Минават бавно часовете

 и нижат се безкрайни дни.

 Oткакто ненадейно си замина,

 за мен земята спря да се върти.

 

 

 И няма дни, и нощи - само мъка,

 подтискаща, безумна тишина.

 Сърцето ми без теб остана празно,

 дъждът в очите тихо заваля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Селвихан Кайа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...