На Живко Лазаров
Платното „Звук“ си назовал...
Напрягам свойте сетива
и ето: случва се магия.
Дочувам стона на хартия.
След него – дъх от тишина.
И пулс във яхтени платна.
Отскок на дъжд в асфалтна плът.
И хленч на цвят в разровен кът.
И трясък – счупен порцелан...
...Все звуци в рамката-капан.
© Живодар Душков All rights reserved.