Бележка на последната страница
БЕЛЕЖКА НА ПОСЛЕДНАТА СТРАНИЦА
Страхуваш се да бъдеш нежен.
Твърдиш, че слабост е било.
И времето ли скри копнежа
под дрипавото си зебло?
Стоиш пред празната си чаша –
и мислено говориш с мен.
Вината беше обща, наша.
Светът не беше съвършен.
Така върти се колелото –
не се повтарят нощ и ден.
Човекът не е лош, защото
той всъщност лошо е ранен.
Щом дойде ред да си отида –
аз всяка болка ще простя.
Да мъкна гняв или обида –
не смятам – в райските поля.
Ще вдигаш погледа си грешен,
зареян в сивото небе,
и знам – ще бъдеш много нежен,
какъвто с мене ти не бе.
© Валентина Йотова All rights reserved.
