Бели гарвани
Бяла гарга съм. Защото съм голяма.
Ако бях по-малка, щях да съм врабче.
Скрити истини за мене няма.
И не ги поемам на парче.
Гарга съм, защото тихо грача.
А врабчето сАмо си кълве.
Мога, смея ли се и да плача.
И да различавам две от две.
А, да не забравя още нещо.
Пак разсеях се. Пропуснах, че
моят гарван грачи по- зловещо.
Моето пораснало момче.
Та... да не настане суматоха
и от нерви всеки да подскача,
нужна е промяна във метоха:
Грачейки, ще пея. Той ще грачи.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.