Бели мисли в тъмна нощ
БЕЛИ МИСЛИ В ТЪМНА НОЩ
Това, което тук си взел,
къде си мислиш, че го носиш?
Отвъд вселенския предел
по-беден си – дори от просяк.
По-лек си – даже да греша,
от тиха ангелска въздишка.
И двайсет грама за душа
едва ли стигат за огнище.
Дали помагах във беди,
не вярвам някой да си спомни,
И знам, че друг ще наследи
драскулчиците ми бездомни.
Не съм броила всяка нощ
пари и слава, и дилеми –
без сън, без ласка и покой,
че някой може да отнеме.
Под власт на суета и тлен –
които бързо губят смисъл,
да пада друг, да е пленен
от щенията се нечисти.
Бих искала да мога – в мир,
додето блика светлината,
да пия цветния захир
и с мен да отнеса оттатък.
© Валентина Йотова All rights reserved.
