Белият мрак
Тънконог месечинко затанцува отнесено.
И в косите ми, жълтите, зреят оси.
Дребни болни звезди падат ранно предесенно.
Вятър крив и изострен коси ли... коси.
По тревите щурци неразумни подскачат,
и цигулчено плачат със летни очи.
И понеже си тръгва на лятото здрачът.
И понеже хамакът - разпънат - виси.
Тежко грозде - очите ми. Шумва ширата им
и се вдига на пяна. Под миглите - мрак.
Иде хлад. И гаси с тишина топлината.
Става вино душата ми. Бяло. От сняг.
27.08.2005
И в косите ми, жълтите, зреят оси.
Дребни болни звезди падат ранно предесенно.
Вятър крив и изострен коси ли... коси.
По тревите щурци неразумни подскачат,
и цигулчено плачат със летни очи.
И понеже си тръгва на лятото здрачът.
И понеже хамакът - разпънат - виси.
Тежко грозде - очите ми. Шумва ширата им
и се вдига на пяна. Под миглите - мрак.
Иде хлад. И гаси с тишина топлината.
Става вино душата ми. Бяло. От сняг.
27.08.2005
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
