Apr 12, 2009, 1:29 PM

Без глас

  Poetry » Other
737 0 0

Без Глас

Както пожълтяват листата на дъба

Както се превръщат сенките в нощта

Така ти направи приятелю с теб

Остана да бъдеш уморен и без лице

 

Тук съм аз и ти казвам да вървиш

да вървиш само напред

когато твоето сърце говори без глас

и никой друг да не посмее да те спре

 

Времето лети за теб осъзнаваш ли кажи

Колко ти струва промяната сега

Бягай от всичко и от всички и помни

Животът е живот и смел бъди ти

 

Тук съм аз и ти казвам да вървиш

да вървиш само напред

когато твоето сърце говори без глас

и никой друг да не посмее да те спре

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...