Dec 25, 2008, 10:18 PM

Без коментар

  Poetry
987 0 4
Един господин с черен цилиндър
двусмислено се разходи по ръба
на моето междуметие...
И залепна като сок от мандарина
по кориците на Луната...
След това заваля дъжд
от жартиери....
От нещо морско....
В пазарска чанта се настани котката,
която си имала опашка...
Ами, к`во друго да има?!
Когато куфарът е пълен със стари снимки
от някакъв несъществуващ воаяж...
Бон апети в средата на декември
и удобни стелки, докато чакаш края...
Просто лалетата са сбъркали сезона!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...