Без небе съм - лъжат фарисеите
Изоставям думите - деца,
нека ги прегъщат корифеите.
Ад и рай - душата с две лица.
Без небе съм - лъжат фарисеите.
Всъщност съм жена - и съм от плът,
ето - ще ви подаря крилете си.
Ако скришом нощем зазвънят,
с моя глас звезди, спокойно - спете си.
Просто отразен и сънен звук,
блъска се в съня си по калканите.
Аз мълча. И няма да е тук,
сутрин - за кафето си щом станете.
Истината ми с прегизан крак,
ще куцука - хрома, сред капаните.
Някой ден - залипсвам ли ви пак,
стига ви светулка да си хванете...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
