Без право на реплика
БЕЗ ПРАВО НА РЕПЛИКА
Затворих последната страница.
Оставих свещта – да угасне.
Дори безразсъдна и странница –
животът ми беше прекрасен.
През нощни дерета съм тичала
и в тъмни лагуни съм давена.
Но това, че съм те обичала,
не ме застрахова от рани.
Разпилявам по вятъра всичко –
от причина до болка и смисъл.
Любовта ми не става за притча.
Щом не схващаш – така си орисан.
Като плъх се изгърбва покоят
и – настръхнал, притичва до пътя.
А изборът единствено мой е –
да не посрещам изгреви мътни.
© Валентина Йотова All rights reserved.
