След залеза умират всички думи.
След залеза е мрак и тишина.
Черна бездна падна помежду ни.
И няма вече път или следа.
За прошка съм отдавна закъсняла.
Сподавен стон пронизва вечерта.
Едно сърце обичащо остава
да чака чудо в падаща звезда.
Ще бъда тук, сред нищото след тебе.
А ти ще бъдеш само спомен мил.
Обичам те! Дявол да го вземе!
Дано след края на света си ми простил!
© Някоя All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
