Feb 29, 2012, 10:08 AM

Без пръстен и клетва

  Poetry » Love
1.8K 1 16

Не исках документ за брак, ни пръстен -

нали сам Господ беше ни събрал.

Ти стопляше измръзналите пръсти

с ръце и устни, вместо с вълнен шал.

 

Не исках ритуали, нито клетви

над дните ни злокобно да тежат.

Достатъчно ми беше да просветва

една усмивка в мрака за из път.

 

Домът ни беше общ, децата също.

И казахме "Било, какво било"!

Домът ни беше дом, не просто къща,

да бъде по-добре не би могло.

 

Пристигаме в началото на края

без пръстени и тежък ритуал.

Навярно Господ ще ни пусне в Рая -

нали Той лично беше ни събрал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...