Без път вървя
Няма да плача! Няма да чакам
някой да спре пред мойта врата!
Още сега звънецът го махам.
Торбата тежка си нося сама…
Не искам никой да ме познава!
Не искам този яростен свят!
Още мога добро да раздавам,
искам различен да е денят.
Някой лъже и гледа под вежди,
наранява ме близък човек.
Права ходя, но с празни надежди,
доброто – малко, грижи – безчет.
Все тъй безпътни нижат се дните.
Всеки има пътечка една.
Мойта – отдавна скриха тревите,
искам – не искам, без път аз вървя.
Не, не мислете, че се оплаквам,
макар с едва спасено сърце.
Ще помня, ще пиша, ще разказвам,
с листа потрепващ в мойте ръце.
Зная, че има хора нещастни
знам, че животът е труден сега,
но на земята вместо да гаснем
да направим по-светъл света!
© Ани Иванова All rights reserved.
