Без сълзи и щастие няма
Събуждам се рано. Зората е няма.
По покрива дъжд равноделно се стича.
Отново съм същото тъжно момиче
защото без сълзи и щастие няма.
Денят ми завихря се в тази измама,
че всичко тече в уж пословичен ритъм.
Но нощем присядам до теб и се питам
защо ли без сълзи и щастие няма?
Поглеждаш ме вяло. Светът е за двама?
Затуй ли по навик така те обичам?
А целият свят уморено ми срича,
че всъщност, без сълзи и щастие няма.
И може би не е поредната драма,
че имайки щраусът криле, не полита,
а вълците вечер самотни се скитат...
Но зная, без сълзи и щастие няма.
© Миглена Миткова All rights reserved.
