Feb 19, 2017, 6:33 PM

Без теб

  Poetry
793 0 6

Без теб светът е грозен и пуст.
Без теб го няма смеха в очите. 
Без теб съм цвете, умряло от студ.
Без теб любовта, обречена на смърт е...
А аз за теб бях просто лукс,
не за душата, а за навика в дните..
Превръзвах рани кипящи от кръв.
Не се отказах, даже смирих се.
Преглъщах, крещях, но се връщах.
А ти продължи,без да се обръщаш..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....