Без тебе аз не мога!
Аз никога не ще бъда шепа пясък,
а ти - прашец от дивите цветя.
Аз - корабът, на дъното ръждясал,
ти - чайката, която отлетя.
Писма в бутилки от незнаен остров,
изпратени през някой минал век.
Обичай ме!!!...
От две и две по-просто е,
че няма да съм повече човек.
Но и тогава с вятъра ще пея,
и гларусът с гласа ми ще крещи -
да чуят всички влюбени на кея:
без жал от мене как си тръгна ти.
Да ми затъкнат гърлото със пясък,
да ме затрупат дивите цветя -
ти цял живот ще чуваш моя крясък.
Животът ми без тебе опустя.
Обичай ме!!!... Без тебе аз не мога!
Нощта над мен е бездна към
смъртта.
През дните, подарени ми от Бога,
аз искам да съм с теб докрая на
СВЕТА!
а ти - прашец от дивите цветя.
Аз - корабът, на дъното ръждясал,
ти - чайката, която отлетя.
Писма в бутилки от незнаен остров,
изпратени през някой минал век.
Обичай ме!!!...
От две и две по-просто е,
че няма да съм повече човек.
Но и тогава с вятъра ще пея,
и гларусът с гласа ми ще крещи -
да чуят всички влюбени на кея:
без жал от мене как си тръгна ти.
Да ми затъкнат гърлото със пясък,
да ме затрупат дивите цветя -
ти цял живот ще чуваш моя крясък.
Животът ми без тебе опустя.
Обичай ме!!!... Без тебе аз не мога!
Нощта над мен е бездна към
смъртта.
През дните, подарени ми от Бога,
аз искам да съм с теб докрая на
СВЕТА!
© Близначките Симеонови All rights reserved.
