Аз никога не ще бъда шепа пясък,
а ти - прашец от дивите цветя.
Аз - корабът, на дъното ръждясал,
ти - чайката, която отлетя.
Писма в бутилки от незнаен остров,
изпратени през някой минал век.
Обичай ме!!!...
От две и две по-просто е,
че няма да съм повече човек.
Но и тогава с вятъра ще пея,
и гларусът с гласа ми ще крещи -
да чуят всички влюбени на кея: ...