Oct 9, 2011, 11:36 PM

Без твоята обич не мога

  Poetry » Love
894 0 4

 

"И ти го знаеш, както аз го зная,

че заедно ще бъдем с теб до края,

понеже твърде мъчно се делят

на този свят морето и брегът."

Валери Петров

 

Бих забравила всяка обида,

заменила бих ада

със рай.

Но не мога от теб да си ида,

да зачеркна началото

с край.

 

Като гларус от морския бряг,

ако някой от нас

отпътува,

ще намери ли другият знак,

осъзнал

любовта колко струва?

 

Ние с тебе сме бряг и вълна,

и сме свързани с вечност -

от Бога.

Бих живяла без хляб и вода,

но без твоята обич -

не мога!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...