На мен не ми пробутвай оправдания
за думите, изпаднали в немилост.
В нощта, когато ангелите падаха,
в душата ми с криле си се изписал.
Парченца синьо пазеше в ръце,
сърцето ти - космично тъжна песен.
Сега какво - да ти сглобя от тях небе!?
Животът от това не става лесен.
И няма много сигурна защита,
излезеш ли от сянката си - път е,
достатъчен за белези от ближни
и често до небето твърде дълъг. ...