Това не е любов от първа среща,
светкавично не се роди мечта.
В началото не беше тя гореща
и с нищо не променяше света.
И времето минаваше, искрата
едва проблясваше сред тишина.
Приемаше по мъничко душата
излъчвания сладки на жена.
Дори и не разбрах, кога пожарът
изцяло с патос ме е завладял.
Сърцето ми е пламнало и дарът
от нежността е в мене засиял.
Безценна ми е тя и пея аз,
единствено за нея, с влюбен глас.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
