sisito (Силвия Йорданова) sisito (Силвия Йорданова)
45
Mar 12, 2008, 1:05 PM

Безцветно

  Poetry » Love
973 0 6

Всичко край мен е сиво.

Нямам други цветове.

Вече дори не искам да летя.

А душата ми увяхва...

Няма кой да я напои с любов.

Или може би с една усмивка. Истинска.

Нищо няма смисъл, защото е сиво.

Не искам да летя! Всъщност не мога.

Ти отряза крилете ми.

Взе ми всичко, освен сивото.

А сега се връщаш за него...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Йорданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0