Размити стъпки по брега се стелят,
размити са и нашите съдби.
Неясноти като жарави в душите тлеят,
надеждата опитва се да победи...
Покрила с горест неизвестността душата,
безгласен вик издава в самота.
Къде ли пак изчезна светлината?
Защо надеждата се скри в мъгла?
Не зная аз докле ще лутаме се в неяснотата,
а всеки ден ще срещаме с тъга
и как умората от пустотата
с един замах днес да прогоним от света. ...