Безименно

Скитаща по улиците на срама - избледняващ силует търсещ някой да възвърне човешкия ти облик.
Розите вехнат, когато в душата ти бурята се развилнее.
Кой сълзите ти продава за собсвена облага, не това не може да съм аз - не умея да ранявам.
Кръвта от твоите рани превръща се в горещи белези по моето тяло.
Бягаш в тъмнината, прегърнала мечтите си, ала улиците водят все натам - към безпътния площад.
Там с чувства се търгува, там купуват същността ти срещу маска изкривена в грозна гримаса.