Безизходно
Безизходно се въртим
около оста,
прикачени към
невидими окръжности,
изсипахме в средата
си страстта
и стенем в нечовешките
безкръвности.
Разливат се
отровни отчуждености,
там някъде умира
с предистория,
последната любов-
с нелепи почести,
пред сляпата
за болка аудитория.
Тъмно е! Очите ни са
скрити в страх.
Молещи навярно
да прогледнат.
Следите търсим си
във лепкавата прах,
а безлюбовностите
непосилно тегнат.
около оста,
прикачени към
невидими окръжности,
изсипахме в средата
си страстта
и стенем в нечовешките
безкръвности.
Разливат се
отровни отчуждености,
там някъде умира
с предистория,
последната любов-
с нелепи почести,
пред сляпата
за болка аудитория.
Тъмно е! Очите ни са
скрити в страх.
Молещи навярно
да прогледнат.
Следите търсим си
във лепкавата прах,
а безлюбовностите
непосилно тегнат.
© Елица Стоянова All rights reserved.
