Dec 15, 2007, 10:11 AM

Безизходно 

  Poetry
760 0 21
Безизходно се въртим
около оста,
прикачени към
невидими окръжности,
изсипахме в средата
си страстта
и стенем в нечовешките
безкръвности.



Разливат се
отровни отчуждености,
там някъде умира
с предистория,
последната любов-
с нелепи почести,
пред сляпата
за болка аудитория.



Тъмно е! Очите ни са
скрити в страх.
Молещи навярно
да прогледнат.
Следите търсим си
във лепкавата прах,
а безлюбовностите
непосилно тегнат.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??