Когато без милост ме сграбчи тъмата,

щом черната пръст вземе моята плът,

светът ми ще свърши – насън ще съм свята.

Оковите стари ще спрат да тежат.

И нека да бъда неземна, красива – 

не кротко поробена в тленния плен,

а тичаща в горски цветя самодива – 

росата от рози да пее до мен.

Когато без милост ме сграбчи земята

(а всички сме само нетрайни листа),

ще бъда свободна – сама в тишината.

Дълбоко в душата си в сън ще раста.