Когато без милост ме сграбчи тъмата,
щом черната пръст вземе моята плът,
светът ми ще свърши – насън ще съм свята.
Оковите стари ще спрат да тежат.
И нека да бъда неземна, красива –
не кротко поробена в тленния плен,
а тичаща в горски цветя самодива –
росата от рози да пее до мен.
Когато без милост ме сграбчи земята
(а всички сме само нетрайни листа),
ще бъда свободна – сама в тишината.
Дълбоко в душата си в сън ще раста.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
