Безполезна притча
БЕЗПОЛЕЗНА ПРИТЧА
Безпощадна е моята зима
и в огнището огънят стихнал е.
Колко молех: – Ела и вземи ме!
Сега и тук. И да е завинаги.
Аз съм вещица, ти си неверник
и светът е затворен за двама ни.
Фарисеите в храма ни дебнат –
бегълците, прогонени с камъни.
Пътят ширна пред нас – безпосочен,
и разклоните крие зад хълмите.
Грях ли е любовта, и порок ли е,
щом копнея край теб да осъмвам
и не искам очи любопитни
да надничат в завивките смачкани?
Чатка сприята с гневни копита
и по изгрев връхлита нечакана.
Знам – без изход снегът ни затрупва,
вледенени от студ са прозорците.
Как със смърт обичта се откупва,
щом не вярвам в лъжливи пророчества?
© Валентина Йотова All rights reserved.
