Jan 15, 2008, 7:30 PM

Безредие

772 0 9
Главата ми -
вулкан от мисли
се мъчи всеки ден
да сложи ред
на спомени, тъги
и ежедневни грижи.
В колонки спретвам
дневното меню
от ядене, пране и
пауза смях
и мъча се,
макар да ме е страх
да кажа смело,
че животът ми е песен.
Промъква се обаче
в моя  ум
една такава твърда убеденост,
че колкото старателна да съм,
във мене няма капка
подреденост!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...