Безсъници
БЕЗСЪНИЦИ
Слънцето залезе – мрачно и разбито.
Господ долу слезе – легна сред тревите.
Много бързо мръкна – някак нелирично.
И градчето млъкна – твърде непривично.
Гарванът умислен плаща си разпери,
и прониза с писък мрака разтреперан.
Литна нависоко, стрелна се стремглаво,
сякаш без посока – вдясно или вляво.
Като топка снежна върху склон без име,
зла и безнадеждна – намек за лавина,
спря се тишината – грозна, безутешна.
Искам там – в тревата, Боже, да те срещна!
© Валентина Йотова All rights reserved.
