Безсъници
Многогласна,
в нощта се загнездва накъсана рима.
Тъмновластна,
луната прогонва звездите безименни.
Шестострунно,
тъгата, пропита в плътта ми, извира,
празнодумно
узряла, във пулса ми блед резонира.
Ретроградно,
към другия край на нощта се обръща стрелката.
Звездопадно,
на птица самотна с гласа, шепне вятърът.
Нискостъблени,
тръпнещи в цвят, го прегръщат албиции.
Многоъгълно,
глухият град, отразен, през стъклата наднича.
Ексцентрично,
но в пълна зависимост, се завърта земята -
нелогично е,
но само привидно, да се вдигне от тук тъмнината:
Водоравно,
зората прелива под клепките, сън не познали -
меродавно
се буди в милувката слънчева ново начало...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
))))))
