Не ми се спи. Очите са бодли,
сънят го няма, иде ми да вия.
Стените ме притискат и дали
ме мачкат и не мога да се скрия.
В главата тишината ми бучи,
звукът запалва вихрени пожари,
пулсира в мен, препуска, не мълчи,
а въздухът на гърлото ми пари.
Зареяна сред звездния откос
в неистини не искам да вирея,
и в мен креши фаталният въпрос -
в пределите на робство ли живея. ...