svetlitschka (Светличка)
61 594

Nov 14, 2019, 10:06 AM

Безвремие за двама

Poetry

508 2 8

Щом акостирам до теб,

осъди на смърт

времето.

Обърни часовника

към хладната стена -

ненужен, да забрави

монотонната си песен.

Нека стрелките заспят

една върху друга

и не се събудят

отново никога.

Само така

ще сверим ударите

на сърцата си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlitschka (Светличка)

Въздишка и сърце, почитания,Ади!

2019-11-17T11:15:14+02:00
written-springs (А.Д.)

Ах, Светле...

2019-11-17T11:09:37+02:00
svetlitschka (Светличка)

Права си,Иржи, различен е. Изневерила съм на музикалното звучене. Така ми се яви и го приех.

2019-11-16T22:45:57+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Този стих е необичайно различен от другите ...Съдържанието е интересно, обаче!

2019-11-16T20:15:21+02:00
svetlitschka (Светличка)

При сърдечна недостатъчност ще вземем други мерки.Радвам се,че надникваш при мен,Гавраил!

2019-11-16T12:42:16+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0