Библейско чувство в пламък пак гори
Да носиш, празнично, в душата своя –
имената и светостта на двама светци
е като с камбанен зов да бият
в теб хиляди божествени лъчи.
Да си роден и име да получиш,
да те покръстят с лъч от светлина,
да си частица от божествената сила и тленна –
сбор в сандък от тяло - сърце и ум, душа …
Днес, благословена и смирена,
запали пак свещ под сивото небе,
и пожелай, различното от скъпа вещ.
И пламъка ти остави да свети, но не
под куполи в църковен храм,
защото там е панаирът на душици с лица,
напудрени в социален прах
от страх пред Божи гняв.
Разбързали са се да си откупят
с железните жълтици, измачкани парици,
забравен грях или в светената вода
умият от лицето си срама.
Бъди очистен! Нека да се сбъдне,
каквото сам на другите си пожелал!
То към теб по сто ще се завърне
и ще пребъде - за което тайно си копнял!
© И.К. All rights reserved.
Благодаря ти и тук, Марго! Дано да светя достатъчно, че да зареждам с усмивки и да има повече добро. И ти бъди благословена!
