Бѝле
Една догаряща жарава
не грее повече от любовта ми,
пожарът може да изгаря
ще пиша с въглен. Да не ме забравиш.
Дори да се превърна в пепел,
от нея ще поникнат силни -
полета с дива теменужна плевел -
туй, закъсняло мое бѝле.
А ти ме стопляй, че изстивам.
От мъка се стопих, но светя.
Аз цял живот за теб се взирам
с очи накрая за прощално цвете.
А как ми се живее още,
сърцето ми до твоето да бие
и без вина да ти поискам прошка,
светът да бъде цял. И да се вие.
В изплакани сълзи да избуяват
лила́вите ми блянове и страсти
докато дишам, се надявам
да изживея твоята прекрасност...
Danny Diester
03.10.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
