Времето, свито на кръгче, притихва
в скута ти, после ръката ми близва...
"Никога!"– каза ми... Ето, че "никога"
вече се случва, с любов ни пронизва!
Толкова нежно е всяко докосване –
ласки, разпалващи сластно очакване!
Биле за лудост ми даваш, магьоснице,
в страстни конвулсии тръпне снагата ти!
Чувствам те! Искам те! Грабвам те в нищото –
аз съм небето, а ти си земята...
Ставаме сенки – горим в пепелището!
Стене плътта, но ликува душата!