Спечелих повече отколкото поисках –
билет за самотата си раздираща.
Попаднал си във черния ми списък.
Зачеркнах своята болка незатихваща.
Удавях се във вино, блянове, сълзи,
все същия повтарящ се рефрен.
В един момент си казах: "Спри!
Не си почерняй всеки слънчев ден!"
Сега си белег незараснал, там стоиш,
а аз съм продължила някак си напред.
Зад тъмни очила сълзите си прикрих.
Кого залъгвам, че не мисля все за теб?!
© Виктория Тасева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
