Аз морно сложил в пепелта
искрици от любов - тъй снежна,
исках вечно да остане тя
и в цялата ù разноцветност...
изпитах я след теб и вече,
познал те с болка - тъй потребна,
нищо в мене не отрече,
че ме болиш и си лечебна!
Без билката любов, без нея
как бих могъл живот да пия?!
Така безвкусен ще се лее,
живот не е без таз магия...!
© Тони Главоногов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
