Аз морно сложил в пепелта
искрици от любов - тъй снежна,
исках вечно да остане тя
и в цялата ù разноцветност...
изпитах я след теб и вече,
познал те с болка - тъй потребна,
нищо в мене не отрече,
че ме болиш и си лечебна!
Без билката любов, без нея
как бих могъл живот да пия?!
Така безвкусен ще се лее,
живот не е без таз магия...!
© Тони Главоногов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
