… биографично
Аз бях банкер в Никопол, и почнах да пестя,
да купя край Созопол хотелче на брега.
И след известно време, аз свих чувал пари,
и, дявол да ме вземе - с моме от Исперих
направих малка сватба с един вагон народ.
Баща ми да зарадвам със моя нов живот.
Жена ми бе перфектна в лицето от анфас.
Не бе съвсем ефектна, но с леля във Бургас.
Веднага тръгнах с нея да движа из Париж.
Във Лондон и Марбея, дори, в съседен Ниш.
Така, пропих парите. Не се сдобих с имот.
А жената ме попита: - Не искаш ли развод?
Не се съпротивлявах, разписах на мига.
И хукнах - в остров Ява, стоножки да броя.
А там, с една китайка със руски ресторант
пропуших чай от лайка, и с малко лубрикант
надух докрай корема на жълтата мома!
И реших да си я взема на българска земя.
Предложих й - с години да пуснем корен тук.
От морските градини да вадим чесън лук.
Да гледа с мен картофи със захарно цвекло.
Да пълним цели кофи с пшеница и жито.
А - стройната китайка, веднага каза: - Да!
Ще пушим чай от лайка и в твоята страна.
Ще имаме прасета, ще правим бой с петли,
ще плюскаме шкембета и лозови сарми…
Прибрах се с нея тука. Тя купи в Китен дом.
Със цели - шест улука, с басейн и балкон.
Родихме си близнаци, отглеждахме свине.
В морето търсех раци, препускахме с коне!
Но, в късната ни пролет катайката реши
с редовен - нощен полет да кацне на Орли.
Останах сам във Китен до двете ни деца,
и… страшно любопитен си легнах със една
холандска джаз певица, дошла от Суринам.
Сопрано гургулица, на цвят като катран!
Не знам, какво харесах в модерния й джаз,
но взех че се отнесох към нея с луда страст:
Тя пееше под душа в дома ми всеки ден,
а аз, в захлас я слушах, напълно възроден.
Освен това - усърдно под нея се потях,
и много - безрасъдно - до гроб й обещах
да бъда, вечно с нея, дори във сняг и студ!
Без дъх да я копнея! По нея да съм луд!
Така измина месец, но една чудесна нощ
китайската мутреса се пръкна в полунощ.
С усмивка тя привика възчерното моме
и - с кунгфу, го нарита край топлото море!
А мен ме “разцелува” по слабите места.
Тактично се сбогува - изрита ме в нощта!
И днес, седя в Созопол, в барака два на два.
Октомври не е топъл, треперя вечерта.
Китайката я няма! Тъгувам нощем сам!
И зяпам пак в мадама! В мома от Пакистан!
Юри
Йовев
Октомври
2022 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
