… биографично
Аз бях банкер в Никопол, и почнах да пестя,
да купя край Созопол хотелче на брега.
И след известно време, аз свих чувал пари,
и, дявол да ме вземе - с моме от Исперих
направих малка сватба с един вагон народ.
Баща ми да зарадвам със моя нов живот.
Жена ми бе перфектна в лицето от анфас.
Не бе съвсем ефектна, но с леля във Бургас.
Веднага тръгнах с нея да движа из Париж.
Във Лондон и Марбея, дори, в съседен Ниш.
Така, пропих парите. Не се сдобих с имот.
А жената ме попита: - Не искаш ли развод?
Не се съпротивлявах, разписах на мига.
И хукнах - в остров Ява, стоножки да броя.
А там, с една китайка със руски ресторант
пропуших чай от лайка, и с малко лубрикант
надух докрай корема на жълтата мома!
И реших да си я взема на българска земя.
Предложих й - с години да пуснем корен тук.
От морските градини да вадим чесън лук.
Да гледа с мен картофи със захарно цвекло.
Да пълним цели кофи с пшеница и жито.
А - стройната китайка, веднага каза: - Да!
Ще пушим чай от лайка и в твоята страна.
Ще имаме прасета, ще правим бой с петли,
ще плюскаме шкембета и лозови сарми…
Прибрах се с нея тука. Тя купи в Китен дом.
Със цели - шест улука, с басейн и балкон.
Родихме си близнаци, отглеждахме свине.
В морето търсех раци, препускахме с коне!
Но, в късната ни пролет катайката реши
с редовен - нощен полет да кацне на Орли.
Останах сам във Китен до двете ни деца,
и… страшно любопитен си легнах със една
холандска джаз певица, дошла от Суринам.
Сопрано гургулица, на цвят като катран!
Не знам, какво харесах в модерния й джаз,
но взех че се отнесох към нея с луда страст:
Тя пееше под душа в дома ми всеки ден,
а аз, в захлас я слушах, напълно възроден.
Освен това - усърдно под нея се потях,
и много - безрасъдно - до гроб й обещах
да бъда, вечно с нея, дори във сняг и студ!
Без дъх да я копнея! По нея да съм луд!
Така измина месец, но една чудесна нощ
китайската мутреса се пръкна в полунощ.
С усмивка тя привика възчерното моме
и - с кунгфу, го нарита край топлото море!
А мен ме “разцелува” по слабите места.
Тактично се сбогува - изрита ме в нощта!
И днес, седя в Созопол, в барака два на два.
Октомври не е топъл, треперя вечерта.
Китайката я няма! Тъгувам нощем сам!
И зяпам пак в мадама! В мома от Пакистан!
Юри
Йовев
Октомври
2022 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Е, казах ти аз да дойдеш при мен, да ти намеря свястно моме, хем да те обича, хем да те пере!😃😃
-
Ели, Злати!!! 😊👍🌹
-
Богат биографичен сюжет... Прави са дамите, Юри, не ти е лесно.
-
Такъв шарен живот е само за теб, Юри! 😀😀😀
-
Деа, Руми, Дени, кво да ви кажа, сега трябва да мисля и на тая пакистанка как да сваля фереджето. 😀😀😀
-
Юри, Юриии, изобщо не ти е леснооо! 🤗🥳🥳
-
То не остана нео(писана) жена от Земното кълбо!
-
Юри🙈 то като сапунен сериал 🤣🤣🤣
-
Валя, Тони, Дани, пиша кво пиша и все на момета ме избива. Повреден съм нещо! 😀😀😀 Благодаря ви!
-
Хахахаа, баба ми казваше ..."Няма по-улав от мъж"! Добре, че не и повярвах! Попътувах пак с теб, посмях се от сърце! Талантът си е талант, и без моме от Пакистан гладен няма да си легнеш, Юри!
-
Леле, Юри!!! Жени и съдби за два живота си възпял! Да знаеш, че китайките са много работни, да беше я впрегнал като вол в работа, а ти? Разглезил си я, добро сърце!
Сега сам не се стои. Вземи си някоя от... Хондурас -
Абе не ги учиш тия уроци от съдбата, ама нейсе
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Тръгвам за Мадрид,
там ще съм добре.
Щом ще си ми гид
ще срещна аз моме!