Битка под стряхата
Сънчо по стъклото чука.
Шепне тихо, тихо букът.
С песен нежна и Нощта
птичките навън приспа.
Нейде пее и щурче…
Аз съм тук при теб, дете!
И отново съм готова
с чудна приказчица нова.
С капчица бисерна, с цвете напъпило
Пролет немирна е вече настъпила.
Слънчо погали с ласкави пръсти
цветенца заспали, калинки чевръсти.
Събуди Мецана. Разшета се Ежко.
И радост настана след зимата тежка.
Две зайчета сиви в полето играят.
Пчели работливи почивка не знаят.
Щъркели бели кръжат над селото,
от юг долетели си търсят гнездото.
На тънките жици пред старата къща
две лястовици сърдито се мръщят.
Домът им зает е от цяла дружина –
Врабчо и Врабка, с врабчета дузина,
свадливо посрещат стопаните стари,
дори се не сещат, че бяха другари!
Събраха се скоро на тънките жици
отбор лястовици – гневни войници.
Битката пламна – неравна и страшна.
Хвърчи перушина под стряхата прашна...
След бурна атака, след кратката схватка,
доволен Котакът облиза се сладко.
Ранени и мъртви от двете дружини
си хапна котакът – цяла дузина!
Врабците бездомни на покрива спряха.
Тъжно поглеждат към празната стряха.
Пропадна гнездото в таз суматоха
и двете семейства без дом останаха!...
Бездомни са те, но поука са взели:
Щом двама се карат – трети печели!
***
© Генка Богданова All rights reserved.
Поздрав, Генка! 