На Татяна и Павел
Ако всичко е сън -
защо чезнат разстояния?
Ти дойде със звън
на пролетно ухание.
После ми подари
цветовете на дъгата!
Щом дъжд заръми -
вече жадувам за лято ...
В този топъл сезон
зрее млада надежда!
Изгревът каца на склон
и светли мисли отрежда.
Пеят летни крила
и на душата е топло!
Над върхове и поля
стихват мрачните вопли.
Ако се променя -
може би ще ме забравиш?
Дано опазя съня,
заченат в пролетна дъбрава!
Благовещение 2016 г.
Ямбол
© Стойчо Станев All rights reserved.