Благодаря
Не се оплаквай в себе си дори...
Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белега стърчащ, отблъскващ,
за кръста що ме разпна, за нощта,
в която плът от моята откъснаха.
Не се страхувам, не скимтя
от камъчето остро във обувките,
от трънчето бодливо във дланта,
от пътя ми осеян с черни дупки.
Не се стаявам, не мълча
пред думите отправени отровно,
пред злобата, интригата, гнева,
смалявам ги с любов, но безусловна.
Не се оплаквам, аз благодаря,
че дишам, че обичам, че живея,
че крача още с вдигната глава
и мислите си мога да излея.
Благодаря за силата, що Бог
дари ми след жестоко изпитание,
за вярата, за трудния урок,
че няма раждане духовно... в отчаяние.
© Таня Мезева All rights reserved.
