Посветено на Силвия!
Няма друго слънчогледче като теб!
В живота ми богини срещах и светици,
и рози, орхидеи, момини сълзици -
бодилче бях за тях, без аромат… в лилаво.
Понякога съм щуро, щипкащо плямпало,
но ти усети скритото във мен, и всеки път с махало -
лъч от смях, завършвахме си разговора наш.
И няма чувство друго като теб,
в поезия да украсяваш всеки ред,
един куплет, един абзац от проза,
и в полет извисяваш, след всяка ...