Благодаря ти, Господи, за всичко!
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО
... в прекрасните потайности на храма, когато паля късата си свещ,
не вярвам, Господи, че теб те няма, и, че не чуваш моя глас горещ,
при теб, тъй както жадният при ручей, отмивам пепелака си горчив,
ти – светлина да пия! – ме научи, да пиша рими с твоя благ молив,
трапезата си да прекръствам вечер, и никому да не обръщам гръб,
но стана ли светът ми по-човечен, или се люшка в мировата скръб,
сега ти ида – старче белобрадо – злата загърбил, слава, власт, успех,
и – ако даром с лявата раздадох, със дясната какво ли скришно взех,
с туй, що дойдох, със него ще си ида – и няма нищичко да отнеса! –
за хлебеца сполай – и за сафрида! – и всички Твои земни чудеса.
© Валери Станков All rights reserved.
